Понякога пациентът вече има достатъчно сила в краката, за да се изправи и дори да направи няколко крачки, но въпреки това се чувства нестабилен. В други случаи тялото видимо се накланя на една страна или човекът трудно преценява къде се намира спрямо пространството. Именно затова възстановяването на равновесието е важна част от физиотерапията след инсулт.
Балансът всъщност е много по-сложен процес, отколкото изглежда. За да стоим изправени и да ходим, мозъкът непрекъснато обработва информация от зрението, вътрешното ухо, мускулите и ставите. Едновременно с това той контролира положението на тялото и извършва множество малки корекции, които обикновено дори не забелязваме. След инсулт част от тази система може да бъде нарушена.
Причината за нестабилността невинаги е само слабостта в единия крак. Пациентът може да има намалена чувствителност от едната страна, нарушена координация, проблем с възприемането на пространството или затруднение при прехвърлянето на тежестта. При някои хора има и световъртеж или зрителни нарушения. Затова физиотерапията трябва да започне с оценка на конкретната причина за проблема.
В началото терапевтът може да наблюдава как пациентът седи без опора. Това е важен тест, защото стабилното седене е основа за много следващи дейности. Проверява се дали човекът се накланя, дали може да премества тежестта си и как реагира, когато трябва да достигне предмет, намиращ се леко встрани.
Следващата стъпка може да бъде изправянето. Преминаването от седнало в изправено положение изисква сила, координация и добър контрол на центъра на тежестта. Пациентът може несъзнателно да натоварва предимно здравия крак и да избягва засегнатата страна. Част от терапията е постепенното възстановяване на по-равномерното и безопасно натоварване, когато състоянието позволява.
Упражненията за баланс постепенно стават по-сложни. В началото човек може просто да стои с подходяща опора и помощ от терапевта. След това може да започне контролирано прехвърляне на тежестта наляво и надясно или напред и назад. По-късно се включват движения, при които пациентът трябва едновременно да запази равновесие и да извърши друга задача.
Това има пряка връзка с ежедневието. Когато се обличаме, обръщаме се, вземаме предмет от масата или преминаваме през врата, тялото постоянно променя центъра си на тежест. След инсулт именно тези автоматични движения могат да се окажат трудни. Затова целта на физиотерапията не е човек просто да стои неподвижно, а постепенно да възстанови способността си да реагира при различни ситуации.
Ходенето е следващото голямо предизвикателство. То представлява непрекъсната поредица от моменти, в които тялото трябва да запази баланс, докато тежестта преминава от единия крак към другия. Ако пациентът не се чувства сигурен върху засегнатия крак, крачките могат да станат неравномерни, а тялото да започне да компенсира с различни движения.
В зависимост от състоянието могат да се използват проходилка, бастун или друго помощно средство. Важно е изборът и настройването му да бъдат направени според нуждите на пациента. Неподходящо използваното помощно средство може да създаде погрешен модел на движение или дори да увеличи риска от падане.
Страхът от падане също е сериозна част от проблема. След една загуба на равновесие пациентът може да започне да избягва движението. Постепенно активността намалява, мускулите отслабват и балансът може да се влоши още повече. Получава се неприятен кръг, при който страхът води до обездвижване, а обездвижването увеличава несигурността.
Физиотерапията може да помогне този кръг постепенно да бъде прекъснат. Упражненията се изпълняват в контролирана среда, където трудността може да се увеличава постепенно. Успешното изпълнение на задачи, които преди са изглеждали невъзможни, може да върне увереността на пациента.
Близките също имат важна роля, но трябва да знаят как правилно да помагат. Постоянното държане на пациента понякога му пречи сам да използва собствените си механизми за баланс. От друга страна, оставянето му без необходимата защита може да доведе до падане. Затова семейството трябва да следва инструкциите на рехабилитационния екип за това кога и как да оказва помощ.
Домът също може временно да бъде адаптиран. Добре е да се премахнат свободни килими, кабели и ниски предмети от основните маршрути. Банята и стълбите заслужават особено внимание, защото именно там последствията от едно падане могат да бъдат сериозни.
Продължителността на рехабилитацията е индивидуална. Някои пациенти възстановяват баланса сравнително бързо, докато други се нуждаят от продължителна работа. Подобрението невинаги е равномерно – може да има периоди на по-бърз напредък и моменти, в които промените изглеждат минимални.
При организиране на продължителната рехабилитация семейството може да провери и условията на налична застраховка живот, ако пациентът има такава. Някои полици могат да предвиждат определени обезщетения или допълнителни покрития при конкретни заболявания или събития, но това зависи изцяло от индивидуалния договор и трябва да бъде проверено в неговите условия.
Важно е новопоявилите се проблеми с равновесието да не се приемат автоматично като част от стария инсулт. Ако вече стабилен пациент внезапно започне да залита, получи нова слабост или изтръпване на крайник, промяна в говора, лицева асиметрия, силно необичайно главоболие или други внезапни неврологични симптоми, е необходима спешна медицинска оценка.
Възстановяването на равновесието след инсулт не се измерва само с това дали човек може да стои на краката си. Истинската цел е той постепенно да стане по-сигурен при ставане от леглото, обличане, ходене до банята, завиване, изкачване на стъпало и останалите движения от ежедневието.
Понякога напредъкът започва с няколко секунди стабилно седене, след това с уверено изправяне и едва по-късно с първите самостоятелни крачки. Именно постепенното надграждане, съобразено със състоянието на пациента, превръща физиотерапията от поредица упражнения в реален път към повече движение, увереност и самостоятелност.