Форми на интерпретиране на социалния факт чрез различни типове текстове

Редица изследователи на масовата комуникация разглеждат понятието “факт”. Някой по-подробно други лаконично, те го дефинират като се стремят да изяснят що е журналистически факт, за да го разграничат от историческия, юридическия, социологическия, литературния.

Според някой социалният факт е обект на пресъздаване в медийни текстове. За Л. Витгенщайн фактите се конструират в езиковата комуникация. “Социалната реалност” според представителите на етнометодологическата традиция не притежава обективни характеристики. Тя ги получава в резултат на това, че в процеса на речевата комуникация ние представяме значенията на своите съждения във вид на обективни признаци, който ние приписваме на реалността сама по себе си. Социален факт според Дюркейм има само там, където съществува определена организация. От съществено значение е разграничението, което той прави между факт и идея.

Социалните факти са директни данни, за разлика от идеите, които не са директно дадени. Като социален факт стават обект на журналистическо пресъздаване и преминали през съответната обработка се превръщат в журналистически факти. Тъй като всеки факт се представя първо чрез новинарския дискурс, а правенето на новините е вид социално интерпретиране на действителността, то можем да използваме критериите, но като се селекционират новините от целия информационен поток и същество представляват критерии за подборката на социалните факти.

Различните автори посочват различни по брой и вид критерии

П. Голдинг и П. Елиът развиват тезата, че чрез новините се осъществява частично описание на обществото и те се подбират по следните 11 критерия: драматичност, визуална атрактивност, развлекателност, важност, големина, близост, краткост, негативност, актуалност, елитност, персоналност. Особено важно е да се прави разлика между “документален факт” и “документален образ” в журналистиката. Документалният факт представлява фиксация на фрагменти от действителността. Документалният образ съдържа в себе си освен точно запечатаниякъм реалност и елементи на емоционалност. Медиатекст не е документ в буквалния смисъл на думата и по-скоро метаморфично определяме вестника като документ на времето.

Източник: https://album.bg