Фонът на иконата обикновено е златен или наситено син цвят. Златният фон представлява божествен живот, докато синият представлява вечността и небесното.
Всеки от цветовете също има своето значение. Белият цвят, поради липсата на цвят и оптическия си ефект, е много близък до самата светлина. Това е цветът на божествения свят, но и цветът на чистотата. Синият цвят представлява мистерията на божествения живот. Това е цветът, който се среща в мантията на Пантократора, в мандорлата, която го заобикаля, и често в мантиите на апостолите и Дева Мария. Червеният цвят придоби значение в християнството, където получи своето „освещаване чрез кръвта на Христос“. Зеленото, аспект на природата, представлява живота. Затова след червеното с него се рисуват и одеждите на мъчениците, дали живота си. Този цвят се използва и за пророци и крале. Кафявото е цветът, който обикновено се избира за дрехите на светците, които са били монаси, представяйки аскетичния живот, бедността и отказът от земното.
В иконите, които представят събития, архитектурата и пейзажът се намесват по важен начин. Отбелязва се, че пропорциите на архитектурните фигури върху иконата не отговарят на реалните размери. Преобладават фигурите на светците, предвид значението им в посланието на образа. Фактът на поставяне на архитектурата и пейзажа служи, за да покаже, че случилото се наистина е свързано с конкретно физическо място, в определено време. В същото време обаче, ако събитието се е случило вътре в сграда, то се изобразява отвън, като архитектурата на сградата е на заден план. Според самия смисъл на иконата трансцендентността на събитието не се изчерпва нито с историческото му място, нито с времето на случването му, а е космическо и вечно.
Отличително в иконографията е прилагането на обратна перспектива. Това означава, че точката на изчезване не е в изображението, а извън него, в зрителя. Това означава, че иконата остава в една равнина, тоест фигурите винаги са на преден план, което предотвратява разсейването на зрителя от дълбочината на картината, сякаш изобразеният светец излиза да посрещне този, който съзерцава.