Автор Виктор Врански
Виктор Врански е сертифициран коуч от ICF (Международната Коучинг Федерация) с квалификация PCC (Professional Certified Coach). Притежава дългогодишен опит на ръководни позиции в големи международни компании. Управител е на фирма Вижън Т ЕООД, която е специализирана във вътрешно-организационни тренинги и коучинг за мениджъри и служители.
Различните хора имат противоречиви мнения, дали е необходимо да си правят план за нещата, които трябва да свършат през деня. Някои смятат, че планът е важен. Други са на обратното мнение – според тях плановете не работят, защото винаги може да появят неочаквани неща, които да объркат всичко.
Има ли смисъл да планираме ежедневните си задачи?
Когато човек планира той постига няколко ефекта:
На първо място отделя време да помисли какво трябва да свърши през деня. Това му помага да си направи предварителен разчет на своите задачи.
На второ място в процеса на планиране определя през кое време от деня трябва да се вършат отделните задачи, което помага нещата да се правят в подходящите моменти.
На трето място планът съдържа списък с всички задачи за деня, което елиминира риска човек да пропусне нещо поради забравяне.
Горните неща звучат добре, стига изпълнението на дневния план да върви по график. Само че в действителност често възникват ситуации когато се появяват непланирани нови задачи, които трябва да се свършат приоритетно. В подобни моменти много хора си казват, че от дневния план няма смисъл. Това е начин на мислене тип „черно и бяло“. Когато всичко се случва така, както е предвидено, планирането работи. Ако обаче възникне нещо неочаквано, което възпрепятства изпълнението на една или повече от предвидените задачи, то планът не работи и от него няма смисъл. Този начин на мислене често провокира хората да спрат да планират нещата в ежедневието си и да ги оставят да се случват „както дойде“. Реално това е абдикация на човек да управлява нещата в живота си – той се оставя да го носи течението, без да знае накъде ще отиде.
Нека да си представим един кораб, който е натоварил стока от едно пристанище, която трябва да достави до друго пристанище. Ако капитанът остави кораба, след излизане в открито море, да бъде носен от морските течения и ветровете, той едва ли ще стигне където трябва. Затова капитанът определя по какъв курс трябва да се плава, за да стигнат в разтоварното пристанище. Оттам нататък корабът следва този курс. В дадени етапи от пътя има вероятност той да срещне морски бури, които затрудняват движението му. Тогава може да му се наложи да измени курса, за да избегне опасностите. Но след това той ще се върне отново към първоначалния курс и ще продължи да плава към разтоварното пристанище. И в крайна сметка корабът пристига до своето местоназначение. През цялото време на пътуването той следва конкретен курс към своята дестинация, който се явява неговия план. В някои моменти този курс е бил изменян, поради възникнали неочаквани ситуации, но основната цел – пристигането в разтоварното пристанище е оставала неизменна. Така всяка непланирана промяна в посоката на движение, с цел избягване на опасности е била последвана от нов курс, който води към местоназначението. Същото е и с дневното планиране – когато възникнат неочаквани нови задачи с по-висок приоритет, планът трябва гъвкаво да се промени и отново да се продължи напред.
Наличието на дневно планиране е много по-добър вариант, в сравнение с отказа от него. Когато изникват неочаквани ситуации, те не трябва да се приемат като провал на плана, а като необходимост да се направят гъвкави промени в планирането. Така човек продължава да управлява нещата в ежедневието си, вместо да се оставя те да го управляват.